Д-р Ивелина Иванова е специалист по медицинска онкология с над 13 години опит в тази сфера. Тя е част от кампанията на ФК „Новартис“ „Аз само да попитам“, организирана за пациенти с рак на гърдата. Д-р Иванова ще засегне най-често задаваните въпроси от пациенти с тази диагноза, както и ширещите се заблуди по отношение на диагнозата рак.

- Д-р Иванова, кои са първите два въпроса, които трябва да разясните, за да не се вкарват в заблуда пациентите?

- Според немалко пациенти в различните лечебни заведения лекуват рака по различен начин. За съжаление, когато заболяването по стечение на обстоятелствата прогресира, много често пациентът решава, че лечението не действа и се премества в друго лечебно заведение. Всички пациенти трябва да знаят, че лечението на рак на гърдата се ръководи от определени гайдлайни (стандарти) в терапията на онкологичните заболявания. Т.е., където и да реши пациентът да се лекува, това ще се случва по тези световни стандарти, които, разбира се, впоследствие са и национални стандарти за лечение и поведение при нашите пациенти.
Второ, не по-малко разпространено твърдение е, че пациентите с рак на гърдата се нуждаят от едно и също лечение. Често наши пациенти споделят за свой близък със същата диагноза и посочват конкретно как е лекуван. Запомнете: лечението на рака на гърдата е спрямо неговите биологични характеристики. Т.е. лечението при всеки един пациент е строго индивидуално. Ние нямаме унифицирана схема за лечение на рак на гърдата. Независимо че диагнозата може да бъде една и съща при хора, поставени при едни и същи условия, лечението може да протече по коренно различен начин.

- А питат ли ви често дали биопсията и операцията при тумор на гърдата могат да провокират разпространение на туморните клетки?

- Да, пациентите често задават този въпрос, а отговорът е категорично не. Много мащабно проучване още от 2004 г. доказва, че нито биопсията, нито оперативното лечение могат да доведат до разпространение на туморните клетки и те по никакъв начин не увеличават броя на метастазиралите пациенти. Биопсията е изключително важна, тъй като на базата на нея ние определяме лечението на конкретния пациент. Т.е. ние определяме биологичните характеристики на тумора и на базата на това предлагаме лечение на този пациент. По същия начин е и при оперативното лечение, което е изключително важно и един от основните методи за радикални лечения на рака на гърдата. Моят съвет към пациентите е да не отлагат биопсията и оперативното лечение на онкологичното заболяване.
Друго важно: някои пациенти смятат, че заради травма, нараняване, удар в областта на гърдата могат да предизвикат онкологично заболяване. Няма доказателства за разпространение на рака на гърдата след травма или удар в тази област или в гръдната стена. Най-често се оказва, че пациентът си е имал туморна формация, но тя не е била клинично изявена и вече при случила се травма, по повод която той посещава лекар, се установява туморен процес и се доказва онкологично заболяване. Но в никакъв случай ударът или травмата не могат сами по себе си да предизвикат рак на гърдата.

- Д-р Иванова, често чуваме, че „ако има болка, значи не е рак“. Има ли истина в това или пак е заблуда?

- Това не е точно така. Много е важна големината на туморната формация; до каква степен тя е разпространена; ангажирани ли са нервни структури - това е от определящо значение за наличието или липсата на болка. Отсъствието на болка не означава категорично наличие на онкологично заболяване, както и обратното. Много често при пациентите поставяме диагнозата при метастатичен стадий. Най-често те идват при нас с костно-метастатична болка, която е доста изразена, ако става дума за костни метастази.

- Вие обръщате внимание на въпроса „вредата от лечението, в частност химиотерапията, е по-голяма от ползата“. Каква е истината?

- Това не е вярно, напротив, химиотерапията е много важна стъпка от лекарственото лечение на пациентите с онкологични заболяване. Всички те знаят, че химиотерапията може да понижи имунния отговор на организма, може да предизвика странични прояви като гадене, повръщане, спадане най-често на кръвните показатели (левкоцити, хемоглобин, тромбоцити), но ползата от нея е много голяма. Тя намалява риска от рецидив и метастазиране на заболяването, удължава общата преживяемост, променя качеството на живот при пациентите. Когато е необходима, тя трябва да бъде направена. Когато се появи определена токсичност по време на химиотерапия, ние можем да помогнем: да стимулираме кръвните клетки; да отложим химиотерапията до възстановяване на показателите; да удължим интервала между две процедури. Така пациентът ще се възстанови и впоследствие ще може да си проведе лекарственото лечение. Но в никакъв случай не трябва да подкрепяме тезата, че вредата от химиотерапията е по-голяма от ползата за пациента. Пак по отношение на химиотерапията грешно се тълкува нейната ефективност, като някои пациенти приемат, че ефективността от нея зависи от степента на проява на страничните ефекти. Т.е., ако косата не е опадала и няма гадене или повръщане, значи терапията не действа. И обратното - ако се понася тежко, с много странични ефекти, значи действа. Пациентите трябва да знаят, че химиотерапията се понася строго индивидуално. Всеки човек проявява различни токсичности по време на лечението. Има пациенти, при които няма никакви странични прояви, те добре се справят, понасят терапията, понасят лекарствения режим, без да има необходимост от корекция на дозите, без удължаване на интервала между терапиите. Но има и такива, при които се изявяват определени странични ефекти: едни пациенти реагират с диария, при други има запек, други пък се характеризират с отпадналост, умора. Някои от тях много трудно се справят по отношение на други странични ефекти, които са характерни за определен тип лекарствено лечение, но пациентите трябва да знаят, че всеки един от тях понася терапията по различен начин. Както казах, строго индивидуално е понасянето на страничните ефекти и не бива да се мисли, че колкото по-изразени са страничните ефекти от лечението, то терапията действа по-добре. И обратното, разбира се. Освен това при всеки човек страничните ефекти са в различна степен изразени.

- Какво друго ви прави впечатление, което държите да коментираме?

- „Дори и излекуван, ракът рано или късно ще се завърне“ - много често ни задават този въпрос в нашата клинична практика. В това отношение е много важно в какъв стадий е хванато заболяването; какви са биологичните характеристики на тумора; има ли фамилна обремененост на пациентите с рак на гърдата; коморбидността, която съпътства много от тях; вида на лекарственото лечение, което ще приложим. Тези фактори влияят на стъпките, които подред трябва да изпълним при пациентите. Така че не можем да кажем категорично дали ракът ще се завърне рано или късно. Както споменах, един от основните фактори е откриването на тумора в начален стадий. Трябва да се прави разлика дали има едно локално заболяване; дали има авансирало заболяване с разпространение в регионалните лимфни възли или си имаме работа с метастатично заболявания. За ремисия на заболяването говорим, когато то е доста напреднало, има метастатичен аспект на болестта, но ние целим да постигнем контрол над заболяването и подобряване на качеството на живот. Когато туморът е хванат в самото начало, тогава говорим и за излекуване. Пациентът е провел адювантното си лечение и е останал под наблюдение на лекуващия лекар. Така че много е важен стадият на заболяването, който ни определя вида на тумора и оттам нататък вече прогнозата за пациента.

- В заключение, какво още трябва да допълните, какво да обясним на пациенти с рак на гърдата и към какво бихте ги призовали?

- Ще коментирам наложеното мнение, че „ракът на гърдата винаги е фатален“. Но веднага казвам, че не бива да се мисли в тази посока. При нас срещаме пациенти, които непрекъснато си обменят информация, коментират помежду си, че щом са с такава диагноза, рано или късно ще загинат от онкологично заболяване. Искам да изтъкна, че имаме пациенти с огромна преживяемост, ако ракът е хванат в много начален стадий, този показател е почти 100 %. Защото тогава туморът е съвсем малък и след проведено радикално оперативно лечение, химио- и лъчетерапия, ако е необходимо, или ендокринна терапия, пациентите са проследявани. Те са с отлична преживяемост и съхранено качество на живот. Моят апел към пациентите с рак на гърдата е да не се притесняват; да не се страхуват, да коментират това, което тях ги притеснява и тревожи със своя лекуващ онколог. Така ще постигнат консенсус и най-добри грижи при лечението на рака на гърдата.