Виното е вече на 9000 години – на толкова се датират находки от старо вино, открити в Южен Кавказ. Преди 7000 години пък в Египет започват да правят вино, наричайки го „целебна отвара“. Бащата на медицината Хипократ преди 2500 години го ползва за сваляне на температура, а преди 2100 години лекарят Марк Аврелий лекува рани на гладиатори с червено вино.
През 1179 г. Хилвегард фон Винген заявява, че бирата е за пиене, а виното - за лечение. През 1235 г. е издаден първият справочник на вината. Първата дисертация за лечебните свойства на виното излизат през 1797 г., а през 1816 г. излиза книгата „Употреба и въздействие на виното при смъртоносни болести“. Първата пък медицинска рецепта за покупка на вино е от 1892 г.Древна мисъл гласи, че „виното е най-полезното сред питиетата и най-вкусното сред лекарствата“.
И сигурно е така, че доживелият до дълбоки старини министър председател на Англия Уинстън Чърчил е казал за своята жизненост: „Тайната на моята жизненост? Имам само червени кръвни телца – всички бели отдавна съм унищожил благодарение на виното.“
Много мъдрости са изказани за виното. Франсоа Рабле твърди, че старите пияници са повече от старите лекари. Овидий пък смята, че виното разтваря дверите на сърцето. Великият Луи Пастьор казва, че бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света. Наполеон Бонапарт смята, че бъдещето трябва да се гледа през чаша с вино. Виното спомага и за ума и това уверява Аристофан, който казал на един гуляй: „Бързо ми донесете вино, та да напоя ума си и да кажа нещо умно”. Франсоа Бодлер пък определя виното като син на слънцето, а Омар Хаям казва, че без вино всеки ден е пуст. Талмуд пък открил, че където липсва вино, там са нужни лекарства, а Петроний е категоричен: „Виното е живот“. Виното весели живота, е казал Еклисиаст, а Лорънс смята, че когато пием вино, околната тъма се осейва със звезди. Бенджамин Франклин смята, че виното е сигурно доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.
Кога човекът с опитомил дивата лоза? Бащата на историята Херодот пише, че във Вавилон не са познавали лозата, но дошли македонците и те с колове правели дупки и засаждали в тях лози, но кога ще да е станало това, не е известно.
За старите траки, гърци и македонци беритбата на гроздето през есента било време за празнуване. Дионисиевите празници били съпровождани с много веселие и представления, поставящи и началото на театъра. Дионис почитали траките и гърците, а римляните си имали свой бог на веселието и виното – Бакхус.
Според митологията лозата също има божествен характер. В първата лоза била превърната дъщерята на атинянина Икар – Елитона, която обладал бог Дионис. Като бог Дионис бил почитан и пълководецът Александър Македонски, провъзгласен от свещенослужителите на Египет за нов Дионис.
Лечението с вино добива голяма популярност през XVII век. За това най-много допринася придворният лекар на Фридрих Първи – Фридрих Хофман. На болни той предлагал 1,5 литра вино на ден, като тази доза се вземала в продължение на няколко седмици.
Че виното лекува смятал и Теофрастус Бомбастус фон Хоенхайм, известен като Парацелс. Той обаче е поставял и условие, че това трябва да става в дози, каквито да се купуват от аптеките. Негово е и мнението, че „Всичко на този свят е отрова, ако не премерим количеството“.