Хрянът има силата да втечнява секрета при синузит, бронхит, настинки; употребява се вътрешно за терапия при инфекции на пикочните пътища, както и външно под формата лапа (паста от настърган корен с малко вода) за успокоение на артритни болки.

Пресният хрян просълзява. Лютивостта се дължи на гликозидите (нар. глюкозинолати - група съединения в синапеното масло), които предпазват растението от хищници. Глюкозинолатите обуславят леката горчивина и парливост на различните видове зеле, ряпа, репички, рукола, алабаш, броколи. Най-концентрирани са в състава на хряна и семената на горчицата.

Лечебните свойства на дългия бял корен, роден в Южна Европа и Западна Азия, били познати на хората преди хиляди години. Има славата на мощно действаща билка, която контролира бактериални инфекции на дихателните и пикочните пътища; в услуга е на метаболизма, защото насърчава производството на храносмилателни сокове; спасява от усложнения при синузит, кашлица и хрема. Страдащите от мускулно напрежение могат да разчитат на компреси с хрян - те засилват кръвообращението в кожата и благодарение на генерираната там топлина схванатите мускулни влакна се отпускат.

Хрян срещу инфекции на пикочния мехур и пикочните пътища
Доказано е, че синапените масла са ефективни срещу размножаването на бактерии и вируси. Преди да се отделят от тялото, маслата се натрупват в лигавицата на пикочния мехур и точно там упражняват способността си да осуетяват прилепването на бактерии Escherichia coli към стените му. При уринарни възпаления се приемат 1 до 2 ч. лъжички на ден прясно настърган хрян, смесен с мед; при наличие на камъни е препоръчителен чай от билката.

Преохлаждане на организма
Помага при, ако настърган хрян се притисне към ходилата и коленете.

Отваря апетит
Подправен с оцет, хрянът открай време бил предписван на злояди.

Сироп за кашлица и при настинка
Настържете хрян с дължина 5 см, сложете го в буркан с винтова капачка заедно с 4 с. л. мед. При напреднала силна простуда се вземат 3-4 ч. лъжички дневно, докато за профилактика в началото на болестта е достатъчна 1 ч. лъжичка на ден.
Каква е тактиката на хряна при респираторни инфекции? След поглъщане, минавайки през белите дробове, горчичните масла задействат своите антибактериални и противовъзпалителни ефекти. Резултатът се усеща веднага по видимо намаляващите симптоми на настинка, защото бактериите се обезоръжават, преди да са плъзнали по раздразнените лигавици.

Топли компреси и лапи облекчават белодробната болка при простуда

Увийте в кърпа прясно нарязан или настърган хрян и наложете тази лапа върху болезнената област. Стимулирайки кръвообращението, хрянът ще успокои мускулно-ставните болежки, вкл. мъчителното схващане във врата след много часове, прекарани пред компютъра. В случай на обострен синузит компреси от хрян се слагат върху челото и синусите с изричното предупреждение да няма пряк контакт с кожата.

Важно: Не бива да се превишават дозите нито външно, нито вътрешно - хрянът може да бъде коварен, когато се прекали с количеството и времето! Способен е да възпали лигавиците, гърлото и хранопровода, като най-уязвими са хора с киселини, гастрит, хронични бъбречни заболявания.

При недостатъчно разреждане и продължителен прием е възможно да настъпят нежелани реакции: колики, гадене и повръщане, зачервяване, дори увреждане на кожата. Сокът от хрян е неподходящ за деца.
Въпреки многото достойнства, хрянът трябва да се приема с мярка. Противопоказен е за хора, диагностицирани с язва, гастрит, заболявания на бъбреците или на щитовидната жлеза.

Предполага се, че самото растение е било известно още в античността. Изображение на хрян може да се види на стенопис в древния римски град Помпей; на Делфийския оракул пък приписват поговорката „Репичките струват теглото си в олово, ряпата в сребро, но хрянът струва теглото си в злато“. Главно заради лечебните свойства коренът бил ценèн в египетската кухня около 1500 г. пр. н. е., макар че в съвременната кулинария на Египет подправката не се използва.
Първият неопитомен хрян вероятно идва от земите на Молдова и Украйна. През Средновековието славянските народи го разпространяват в Средиземноморския регион, където дивият корен е култивиран от монаси в манастирските градини. Започва повсеместното му отглеждане в Централна Европа, особено около град Байерсдорф в Баварската провинция Франкония, днес световноизвестен център на хряна.
През 2008 г. е регистрирано защитено географско наименование „Баварски хрян“ (Bayerischer Meerreittich) - 100% суров местен хрян, обработен и пакетиран в Бавария. И щом като Байерсдорф се гордее с повече от 500 години традиции в отглеждане на хрян, логично е именно там да се появи Музеят на хряна, за да представи историята и културно-икономическия принос на целебния корен за този район.
Някъде около 1430 г. нюрнбергският маркграф Йохан Алхимик го препоръчал за медицински цели. Твърди се, че маркграфът (херцог с по-ограничени отговорности) донесъл корена в Байерсдорф през XV век, а 4 века по-късно, вече обработен, хрянът бил транспортиран оттук в бъчви по целия свят. Коренните жители, предимно жени с плетени кошници, се справяли с продажбите от врата на врата, докато мъжете товарели зеленчука на едро в чували. А твърдият памучен плат, от който шиели чувалите, бил същият, който малко по-късно търговецът-шивач Леви Щраус, емигрирал от Германия в Сан Франциско през 1853 г., използвал за ушиването на първите дънки.
Кой да предположи, че хрянът и епохалните панталони с нитове са имали пресечна точка по време на златната треска в Северна Калифорния.
Интересен факт в биографията на хряна е, че е избран за „Лечебно растение на 2021 г.“ от изследователска група по история на лечебните растения към Университета в Вюрцбург, Германия. Това признание научно доказва неговите антибиотични и имуностимулиращи качества, донякъде пренебрегвани в съвременно хранене.