Момиче – бяло тракийче,
кога по двора ходиш,
тънка си снага кършиш,
с бели крака потропваш.
На бяла гушка герданче,
с устни росни – ягода,
очи черни маслинови,
коси меки и дъхави.
Момиче – бяло тракийче,
кога ме с очи погледнеш,
сърце ми пробождаш,
кога ти мигли заиграят,
крака ми треперят.
О, спри, недей –
младост вече нямам.
На брега на Марица
да седнем,
крака във вода да потопим,
на рибите танците да гледаме,
шепота им да чуваме –
че няма риба стара –
вечно е млада и хубава.