Все мърморим и сме недоволни,
все жените криви ни били.
Но легне ли жената болна,
вкъщи стават хиляди бели.

Котлон изгасне, ютията те парне,
пералнята не ще да се върти.
И едно гласче, съвсем коварно,
започва тихичко да шепти:

- С тия, двете леви, закъде си –
не можеш да накълцаш и перце?
Но мъж бъди и виж си интереса,
стори поклон на женските ръце!