На подредената трапеза
солта проплакала със глас:
„Кажи защо бе, братко хлебе,
различно ни обичат нас?

И ти си бял, и аз съм бяла,
но има разлика голяма
във любовта към теб и мен,
това го чувствам всеки ден.

Например в снощната вечеря
не ме погледнаха дори,
а само питаха за тебе.
От туй сърцето ме боли.

И в яденето се страхуват
да сложат повечко от мен.
Готвача чувам като казва:
„Ще ме изгониш някой ден.”

За организма ли съм вредна
или съм вече непотребна?
Побързал хлябът да я утеши:
„Трудно е от теб човек да се лиши
и ти си като мен необходима.
Но знай!
За всичко мярка има!”