Всички живи организми – растения, животни и дори отделните клетки, имат способността да измерват времето. В процеса на еволюция природата поставя в привилегировано положение онези организми, които по-добре от другите съумяват да възприемат и измерват времето, придало на биологичния часовник огромна точност. Птичката орехче всеки ден започва сутрешната си песен в 5:57 – 5:59 часа, независимо от изгрева на слънцето. Напълно изолираният от всякакви външни въздействия картоф в продължение на много седмици и месеци запазва своя денонощен цикъл на обмяната на веществата.
Животът на човека също е подчинен на действието на биологичния часовник, който отмерва редовния ритъм на процесите, протичащи в човешкия организъм. Най-забележителната му проява е денонощният ритъм. Всяко денонощие температурата на тялото ни в определено време спада, забавя се ритъмът на ударите на сърцето и на дишането. По този начин ни напомня за себе си далечното минало, когато човешкият организъм е бил принуден да се приспособява към резките колебания на температурата през деня и нощта. Развитието на цивилизацията ни позволи да елиминираме влиянието на тези промени на средата – живеем в жилища, в които през деня е прохладно, а нощем по-топло, носим подходящо облекло, но биологичните свойства на човешкия организъм не са се променили и нашите органи, както и преди милиони години, реагират на ритъма на природните явления.
Биологичният часовник незабавно се синхронизира с природните явления, свързани с ритмичната смяна на деня и нощта, т.е. на светлината и тъмнината. Възприеманата от окото слънчева светлина достига до хипофизата, която е главен координационен център на дейността на всички вътрешни човешки органи. Хипофизата управлява отделянето на едни или други хормони и предава командите на отделните органи. Благодарение на нервната връзка на хипофизата с външния свят хормоналната секреция е в ритмична зависимост от промяната на интензивността на слънчевото лъчение. А хормоналният ритъм променя общата активност на организма.
Биологичният часовник е много здрав и траен механизъм, и е невъзможно той да бъде изваден от строя, като се изолира организмът от външните фактори. В такива случаи часовникът работи в по-друг ритъм. Правени са опити за живот „извън времето“. Групи или отделни доброволци са престоявали продължително време напълно изолирани от околната среда – предимно в дълбоки пещери. Тези хора живеят в така наречения удължен ритъм, при който денонощието на биологичния часовник е равно на около 25 часа. Вероятно това е свързано с въздействието на Луната.
В денонощния ритъм учените са установили 3 биологични цикъла. Първият продължава от 90 до 100 минути и управлява процесите на съня и бодърстването. Характерно за него е намалената активност на организма. Вторият 28 – 30-дневен цикъл е свързан с хормоналните изменения. Третият отговаря за годишните времена. Така например пролетта, която обикновено се представя като време за любов, за физически разцвет и интензивен живот, по същество е период на упадък на духа, на психически депресии, на увеличаване на заболеваемостта и смъртността. Напротив, върхът на половата активност настъпва през есента. Деца, заченати през есента, имат много по-големи биологични шансове, отколкото деца, заченати в друго биологично време.
Проучва се зависимостта между годишния биологичен ритъм и протичането на различни болести. През пролетта особено се разпространяват и по-тежко протичат детските болести коклюш и шарка, най-силно вилнее туберкулозата, забележимо се засилват кръвоизливите, рецидивите и смъртните случаи.
Лятото е по-благоприятно за здравето, но и през този период нараства полиомиелита, холерата, дизентерията, засилват се алергичните болести.
Зимата се характеризира с най-високи показатели на заболеваемостта и смъртността, главно за децата на възраст до две години и сред старите хора над 70 години. Големи размери придобива менингитът, грипът и белодробните болести, все по-често настъпват раковите заболявания, диабетът, левкемията, чернодробните заболявания, изострят се сърдечно-съдовите болести.
И още няколко фактора, които убедително потвърждават наличието на годишен ритъм. През зимата се наблюдава най-високо артериално налягане, най-голяма концентрация на левкоцити в кръвта, докато общата обмяна на веществата спада.
През зимата физическото развитие на децата се забавя. Затова пък през лятото се засилва и се активизира обмяната на веществата. Доказано е, че деца, родени през лятото, имат най-голямо родилно тегло, отколкото деца, родени през зимата. Максималното тегло се пада през юни – юли, а минималното през декември – март.
Напредъкът на цивилизацията и усъвършенстването на методите за профилактика и лечение в голяма степен тушираха първоначалните сезонни ритми, но въпреки това те се проявяват и във високо развитите държави.
Най-поразителни са статистическите закономерности, отнасящи се до зависимостта на интелекта и способностите на децата от месеца на раждането им. На тази тема са издадени множество публикации – едни сензационни, други – съмнителни. От тях се вижда, че 40% от хората, характеризиращи се с най-висок коефициент на интелигентност и добили слава, поради своята интелектуална дейност, са се родили през периода февруари – април. Изследователските изследвания говорят, че повечето пациенти на психиатричните клиники са се родили през месец февруари, а най-малко през август. В повечето случаи това са само предположения.
През последните десетилетия четирите годишни времена промениха датите на своето настъпване. Съществува у много хора усещането, че България вече има само две годишни времена – зима и лято. През последните две години вирусите покосиха много животи.
Годишните времена и годишният биологичен ритъм оказват огромно влияние върху човека, върху неговото поведение, интелект, здраве и смърт. Дори косите растат по сезонен ритъм. През август средно с 0,5 мм дневно, през януари с 0,3 мм.
