Под този девиз тази година премина Световният ден за борба с бъбречните заболявания. И най-важното, което светът научи от многобройните симпозиуми и конференции през него бе, че хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) или по новому хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) вече успешно се лекуват, като може да се отложи във времето бъбречно-заместителната терапия (хемодиализа или бъбречна трансплантация) с време, достигащо повече от 26 години. Това вече е доказано в световен аспект при лечението на заболявания от спектъра на т. нар. кардио-бъбречно-метаболитен синдром с акцент върху лечението на хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) с известния препарат емпаглифлозин.

Впрочем, за този новосъздаден препарат (истинско чудо на медицината) читателите на вестник „Трета възраст” вече първи научиха през миналата година. Само ще припомним, че първоначално медикаментът е бил прилаган за лечение на болни от диабет тип 2, а по-късно и при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, при това със забележителен успех. Специалистите са категорични, че при това лечение с емпаглифлозин са отчетени; намаление на сърдечно-съдовия риск в 21%, редукция в 27% на хоспитализацията при тези заболявания и значително подобрение на качеството на живота.

Новото и сензационното е, че емпаглифлозинът вече е одобрен и за лечение на болни с хронични бъбречни заболявания (ХБЗ). Известно е, че ХБЗ са диагностицирани в световен мащаб при 850 милиона души. Нещо повече. Често пъти те протичат едновременно със сърдечно-съдови такива (ССЗ), а и с метаболитни нарушения, което е оформило т. нар. кардио-бъбречно-метаболитен или КБМ синдром.

По данни на световните специалисти приблизително 1/3 от болните със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) имат ССЗ, 16% от болните със ССЗ имат едновременно и ХБЗ, и ЗДТ2.

Според Американската сърдечна асоциация за подобряване на кардио-бъбречно-метаболитното здраве е необходимо да се вземат медикаментозни мерки срещу нарушението на здравето, което се дължи на връзките между затлъстяването, диабета, ХБЗ и ССЗ, предсърдното мъждене, коронарната болест на сърцето, инсулт и периферна артериална болест. В рамките на всичко това специалистите са категорични, че при обсъждане на историята на емпаглифлозина в лечението на ЗДТ2 и в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност доказването на лечебния ефект на препарата и при ХБЗ е изключително постижение на съвременната медицина.

По този повод проф. Кристоф Ванер – специалист по нефрология, експерт към Медицинския университет във Вюрцбург (Германия) и Оксфорд (Великобритания) и член на Комитета по клиничното проучване на емпаглифлозина, категорично заяви, че неотдавна проведено клинично изпитване с участието на 6609 болни с установена ХБЗ с или без ЗДТ2, лекувани с емпаглифлозин, категорично е доказана ползата от лечението с препарата, а именно: значително понижение с 28% на относителния риск от прогресия на бъбречното заболяване, като настъпване на крайна степен на ХБЗ (хемодиализа или бъбречна трансплантация) или сърдечно-съдова смърт при възрастни пациенти с хронично бъбречно заболяване и значително намаляване на относителния риск от хоспитализация по каквато и да е причина.

В резултат на всичко това специалистите са категорични, че при новата индикация на емпаглифлозина ранното му прилагане и при пациенти с ХБЗ е причина за различни клинични ползи и най-вече за удължаване на времето за бъбречнозаместителна терапия.
Назначаването на емпаглифлозина за лечение и на ХБЗ също вече се реимбурсира от НЗОК.
(По материали на специализирания печат)