Като става дума за определяне на здравословното състояние по пулса, можем да се върнем не стотици, а дори хиляди години назад.

Особено разпространена била пулсовата диагностика в Древна Гърция, в Римската империя и Китай.
Прочутият римски учен и лекар Клавдий Гален е посветил на пулса 7 книги, в които разграничил 27 варианта на пулса.
Известна е и историята на китайския лекар Биан Цао, когото извикали при разболяла се принцеса. Имало условие: не можел не само да докосва принцесата, но и да я вижда. Той помолил да привържат към китката на лежащата зад параван принцеса тънко канапче. Но придворните решили да се пошегуват с лечителя привързали канапа към крака на улично куче. Когато лекарят безгрешно определил, че това не е човешки пулс, а е на животно, придворните все пак вързали канапа към ръката на принцесата – и след това лекарят поставил диагноза и назначил лечение. Скоро принцесата се оправила и оттогава науката за пулсовата диагностика заела много важно място в китайската медицина.
Знаменитият Авицена пък създал цял трактат за пулса. Не е трудно да се обясни вниманието на лекарите от миналото към пулса – все пак, освен пулса, те не са имали много неща, на които да базират диагностиката. И днес посещения при лекар често започват с проверка на пулса. Какво се оценява при тази диагностика?

Ритъм
Според нормата, сърцето се съкращава през еднакви интервали от време – т.е. пулсът се усеща като стриктни ритмични съкращения. Има описани няколко десетки видове аритмия (нарушение в тези интервали) - и дори опитен лекар не може да определи всеки вид само по пулса. В този случай може да помогне автоматичния тонометър с индикатор за аритмия и универсален ветрилообразен маншет. Чрез анализ на пулса съвременната технология позволява да се направи детайлен анализ на пулсовата вълна. Дори при аритмия се гарантира точността на показанията от прибора. Причината и възможните последствия от нарушения ритъм може да се открият и чрез ЕКГ.

Честота
В нормално състояние сърцето се съкращава 60-90 пъти в минута, следователно и пулсовите колебания трябва да са толкова. Намалената честота говори за брадикардия.
Ако пулсът е под 45 удара в минута, това е сериозен повод за притеснение.
Същото се отнася и за тахикардията (ако в покой сърдечните съкращения надвишават 110 удара в минута).
За контрол на честотата се ползва тонометър, а също и денонощно ЕКГ наблюдение: ако през нощта ритъмът става по-нарядко или възникват по-дълги паузи между отделните съкращения, това може да стане повод за поставяне на електрокардиостимулатор.

Напрежение
Колкото по-голямо е напрежението в стените на лъчевата артерия, толкова по-трудно е тя да бъде притисната с пръсти. Това може да говори за атеросклероза на артерията, но много по-често е знак за повишено артериално налягане.
По-слабото напрежение пък говори за хипотония. Ако човек се оплаква от главоболие (кръвта буквално „чука” в слепоочията му или го безпокои замаяност, слабост и повдигане), по пулса може да се предположи възможната причина – повишено или понижено кръвно. Най-добре е кръвното да се измери с уред.

Напъване
Напълването на артерията пряко зависи от обема на кръвта в организма. Ако е слабо, човек или е обездвижен, или губи кръв. При лошо напълване се усеща стената на артерията, но кръвоотокът не се напипва веднага – за да се почувства пулсовата вълна трябва да се натисне по-силно. Доброто напълване на пулса говори за това, че организмът няма проблеми със сърдечносъдовата система. Ако напълването е слабо, трябва да се обърне внимание на цвета на кожата, на това дали не е сух езикът, дали човекът изпитва жажда. Бедността може да говори за загуба на кръв или анемия, а ако човек е жаден, е възможно да е обезводнен. Причините могат да бъдат прегряване, хранително отравяне, интоксикация, захарен диабет и много други. Важно е при подобни състояния да се потърси лекар и да се направи кръвно изследване (най-важно е да се види нивото на хемоглобина).

Комплексни симптоми
Ако са спаднали и артериалното налягане, и обемът на кръвта в кръвоносния съд, подобна комбинация говори за сериозно състояние – вероятна кръвозагуба, инфаркт на миокарда или анемия, несвързана със загуба на кръв.