Д-р Мария Калинкова е специалист по ендокринология в Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда и в ДКЦ „Токуда“. Консултант е по ендокринология към „Лабдерма д-р Калинкови” в гр. Гоце Делчев. От 2025 г. развива самостоятелна практика в гр. София и гр. Гоце Делчев. Д-р Калинкова е хоноруван асистент по вътрешни болести и ендокринология към СУ „Св. Св. Климент Охридски“. Придобива магистърска степен и по специалността „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Научните ѝ интереси основно са свързани с превенция и лечение на затлъстяването и заболявания на щитовидна жлеза и репродуктивни нарушения. Д-р Калинкова участва в организацията на лагери за деца с цел борба със затлъстяването, а също и като лектор и модератор в редица конгреси и семинари в България, Ирландия, Испания, Румъния, Австрия и Холандия в сферата на затлъстяването, метаболитния синдром и тиреоидологията. Участва в научни проекти към МУ - София, свързани със затлъстяването и метаболитния синдром.
Менопауза и наддаването на тегло през този период
Д-р Калинкова уверява, че това не е провал на дисциплината, а смяна на физиологичните правила. А подходът, който действа, е индивидуален, метаболитно ориентиран и проследим - далеч от обещанията за едно вълшебно решение. Все повече жени между 45 и 55 г. споделят едно и също: хранят се както винаги, движат се както винаги, а теглото се покачва – особено около корема. Това не е въпрос на воля. В перименопаузата спадът на естрогена променя разпределението на мастната тъкан, влошава инсулиновата чувствителност и заедно с накъсания сън и повишения кортизол създава метаболитна среда, в която „същото“ просто вече не дава „същия“ резултат. Естрогенът влияе на това къде се складират мазнините - пояснява специалистът. - С неговия спад тялото преминава от „бедрено-седалищен“ към „коремен“ тип отлагане – висцерална мазнина, която е метаболитно по-активна и по-рискова. Едновременно нощните изпотявания и безсънието вдигат кортизола, а хроничният стрес и недоспиването сами по себе си насърчават складирането на мазнини в корема.
Д-р Калинкова посочва, че съвременният ендокринологичен подход е нискодозова хормонозаместителна терапия, започната по симптоми, а не само по лабораторни стойности и то при внимателна преценка на индивидуалния риск, плюс реална работа по метаболизма. Диетолозите и нутриционистите често акцентират върху калориите, а ендокринологичната рамка добавя хормоналния и инсулиновия контекст, който обяснява защо калорийният дефицит сам по себе си често не е достатъчен. За разлика от он-лайн съдържанието, в което много често менопаузата се свежда до един продукт (добавка, „хормон на младостта“ или чудодейна формула), или пък обратното - пренебрегване на симптомите като „нормална възраст“. Д-р Калинкова изтъква, че GLP-1 медикаментите (напр. тирзепатид) са еднакво ефективни при жени в пери- и постменопауза, както при по-млади. Тя обяснява, че тези медикаменти помагат при менопауза, но като инструмент в стратегия, а не като самостоятелно решение. Без изграждане на навици и защита на мускулната маса ефектът не е устойчив, предупреждава специалистът.
Достатъчно белтък на всяко хранене, силови натоварвания няколко пъти седмично за защита на мускула, движение след хранене, приоритет на съня - препоръчва д-р Маринкова. А при показания се добавят посочените медикаменти, като задължително се изследва щитовидната жлеза, тъй като хипотиреоидизмът се проявява с препокриващи симптоми и често се пропуска.
Основни хормони, които влияят на теглото
Инсулин
Ключов хормон, който регулира нивата на кръвната захар. При инсулинова резистентност се улеснява складирането на мазнини. Това често е начална стъпка към наднормено тегло и диабет тип 2.
Щитовидните хормони
(T3, T4, TSH)
също имат значение, тъй като щитовидната жлеза определя скоростта на метаболизма. При понижена функция метаболизмът се забавя, което може да доведе до качване на килограми. При повишена функция - обратното.
Лептин и грелин
Лептинът се произвежда в мастната тъкан и сигнализира на мозъка, че сме сити. При наднормено тегло често настъпва лептинова резистентност – мозъкът не получава правилно сигнала. Грелинът се нарича хормон на глада и стимулира апетита.
Кортизол (хормонът на стреса)
Може да повиши апетита, особено към въглехидрати и сладки храни. Хроничният стрес и високите нива на кортизол често водят до натрупване на мазнини около талията.
Половите хормони (естроген, тестостерон, прогестерон)
могат да променят начина, по който организмът складира мазнини.
Митове и факти
Мит е, че щитовидната жлеза е виновна за всяко напълняване.
Факт е, че само част от случаите на наднормено тегло се дължат на проблеми с щитовидната жлеза. Много по-често причината е комбинация от неправилно хранене, обездвижване и стрес.
Мит е, че хормоните не могат да се контролират.
Факт е, че много хормонални нарушения могат да се лекуват или балансират: чрез медикаменти, промени в начина на живот или комбинация от двете.
Мит е, че ако изследванията са в норма, хормоните не влияят.
Факт е, че дори при стойности в референтни граници различните хора реагират различно. Важен е индивидуалният контекст.
Ако качвате или сваляте килограми без промяна в храненето и активността; ако възникнат симптоми като умора, косопад, суха кожа, нередовен цикъл, повишена жажда или често уриниране или ако близки роднини имат ендокринни заболявания, д-р Калинкова препоръчва да се направят хормонални изследвания (TSH, FT4, FT3, HbA1c, кортизол и др.) след консултация с ендокринолог.
Д-р Калинкова препоръчва консултация с ендокринолог на всеки, който има съмнения, че именно хормоните влияят на теглото му. Наред с това дава практични съвети за поддържане на хормонален баланс:
• спазвайте редовен сън - хормоните на ситостта и глада зависят от него;
• намалете стреса чрез движение, йога, медитация или други техники;
• менюто ви да е балансирано - повече протеини, зеленчуци и фибри;
• избягвайте чест прием на сладки напитки и бързи въглехидрати;
• правете редовни профилактични изследвания.
КОНТРОЛИРАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ГЛАД
Много хормони вземат участие в регулиране на глада и апетита, но най-важни от тях, както стана ясно и по-горе, са грелин и лептин. Затова и ги наричат хормоните на глада. Тези два хормона са все още обект на много проучвания, но ако научите повече за тях, ще можете да балансирате теглото и да спрете да напълнявате.
Както стана ясно по-горе, лептинът е хормонът на ситостта, произвежда се от мастните клетки и води до чувство на ситост. Когато се повиши количеството му, се чувстваме нахранени. Но пък много високите нива на лептин водят до лептинова резистентност, което предполага, че човек не може да усети ситост от храната. Това състояние се преодолява с упражнения и диета.
Хормонът на глада грелин се отделя от клетките на стомаха и сигнализира мозъка, че сме гладни. Той се повишава преди хранене и рязко спада след това. При наднормено тегло е по-нисък от нормалното, но такива хора са по-чувствителни към хормона. Това води до пристъпи на силен глад.
Съветите на д-р Мария Калинкова
Как да намалите апетита си
• Включете закуска в менюто си, като се храните през 2-3 часа. Така нивата на лептин и грелин са стабилни и пристъпите на силен глад особено вечер са по-малко.
• Добавете протеин в менюто си, той повишава нивата на лептин и дава чувство за ситост. Нужно е само 15-35 грама протеин на хранене.
• Консумирайте храни, богати на омега-3 мастни киселини: така се намалява лептиновата резистентност.
• Включете авокадо към яйцата сутрин или ядки 2-3 пъти седмично в менюто си, както и риба 2 пъти седмично. Така се стимулира отделянето на лептин.
• Включете плодове и зеленчуци в менюто – те са ниско калорични и стабилизират нивата на грелин.
• Сънят 7-8 часа на денонощие води до по-ниски нива на грелин и по-високи на лептин, което намалява нуждата от прием на сладки храни.
• Спортувайте, защото спортът също намалява нивата на лептин и води до преодоляване на лептиновата резистентност. Или в крайна сметка ходете по 15 минути дневно 3-4 пъти в седмицата, като увеличавате до 30 минути на ден 3-4 пъти седмично.
Ако имате затруднения, консултирайте се с ендокринолог и диетолог, които да ви помогнат в борбата с наднорменото тегло.