Убеден съм, че през тези дни мнозина си задават въпроса къде е най-добре да летуват или да се лекуват през топлите месеци. Ето какво съветва медицинската наука.
Известно е. че в началото на топлия период от годината се наблюдава най-висока активност в горските растения и треви; най-висока концентрация на фитонцидите, терпените и озона във въздуха, примерно – два пъти повече отколкото през ноември. Във връзка с това обаче трябва да се има предвид, че във въздуха на хвойновите гори се откриват много етерични вещества, които могат да предизвикат задух, особено у болните със страдания на дихателната и сърдено-съдовата системи.
Юни, юли и особено август са слънчеви месеци и при вземането на решение за избор на почивно място не бива да се забравя, че в различните часове от денонощието топло усещането на човека не може да бъде еднакво, но интензивността на ултравиолетовата радиация при това е различна. Необходимо е да си правим строга дозировка не само на топлинното въздействие на слънцето, но и на интензивността на ултравиолетовото му лъчение. Ето защо при няколко групи хора (възрастни над 60 години; прекарали тежки заболявания и особено при деца до 2-годишна възраст) се препоръчва т. нар. интермитиращо излагане на слънчево облъчване. При него периодично се прекъсва облъчването с почивка на сянка от 5-10 минути. В други случаи (главно за малките деца) се препоръчват леки навеси от полупрозрачна материя.
Не трябва да се забравя също така, че различната тъкан на дрехите притежават различна способност да пропускат ултравиолетовите лъчи. Тази способност е най-голяма при крепжоржета, крепдешина и синтетичните тъкани със светли тонове. Тъмните цветове пропускат най-малко количества ултравиолетови лъчи.
В различните природни зони трябва да се държи сметка за характера на слънчевото облъчване. Така в горската зона, където е прохладно, за климатолечебна площадка е подходящо да се избира опесъчен участък. Той силно се нагрява от слънцето и намалява опасността от простуда. Площадки, покрити с трева, предизвикват охлаждане на въздуха и се препоръчват за същата цел в райони с много топъл климат.
При летуване в планинските курорти трябва да се отчита фактът, че там количеството на слънчевата топлина значително се променя в зависимост от ориентацията на склоновете (северни, южни). Тук въздухът се нагрява нееднакво. Всичко това трябва да се има пред вид при разкриването на временни лагери, съставяне на маршрути за екскурзионно летуване и т. н. Освен това е известно, че климатът на планинските местности се отличава с понижено атмосферно налягане, с богатство на ултравиолетови лъчи, с чист, значително йонизиран въздух. В планината дишането става по-дълбоко, обемът на гръдната клетка се увеличава, увеличава се и количеството на червените кръвни телца и съдържанието на хемоглобина, повишават се общият и белтъчният обмен при покой и при мускулна работа. Повишената възбудимост на нервната система довежда и до повишаване на обмяната на веществата, а ниското барометрично налягане засилва кръвотворната функция на костния мозък. Всички тези фактори се явяват благоприятни дразнители в случаите, когато трябва да се стимулират вяло протичащи болестни процеси. Научно е доказано, че планинските курорти са най-подходящи за лечение на туберкулозно болни и болни прекарали тежки заболявания на дихателната система, но намиращи се в стадий на възстановяване. Добри резултати се получават и при болни от захарен диабет, белодробен задух, алергични страдания, повишени кръвно налягане, артериосклероза, някои кожни заболявания и други.
През този сезон освен прохладните планини примамливо ни мами и синьото море. Но и тук науката е създала правила за най-ползотворно използване на природните дадености край него. Установено е, че слънчевите и въздушните бани трябва да се вземат по три режима: щадящ, щадящо-тренировъчен и тренировъчен (разбира се в зависимост от здравословното състояние и по лекарска преценка за всеки човек по отделно). Слънцелечение по щадящ режим се провежда сутрин до 10 часа и от 17 чаша след обяд. Продължителността на една лечебна доза е от 5 до 15 минути. Щадящо-тренировъчният режим се назначава до 11 часа сутрин и от 16 часа след обяд; тренировъчния – до 12 часа и след 16 часа. Лечебният курс постепенно се увеличава при всеки режим – от половин доза до шест дози, т.е. от 2-3 минути до час и половина. След завършването на слънчевите бани тялото се нуждае от 10-12 минути отдих на сянка. След това трябва да се вземе душ или да се изкъпем в морето, езерото или реката.
Къпането в морето или в други водни басейни също се подчинява на отделни правила. Най-важното от тях може би е, че продължителното къпане трябва да се избягва от стари, малокръвни или преболедували тежка болест хора. В първите дни за тях се препоръчва само няколкократно потапяне във водата. Най-подходящото време за къпане е един до един и половина часа след закуска и два до два и половина часа след обяд. В Никакъв случай къпането не бива да продължава до получаването на т. н. „гъша кожа”.
Дозирането на климатолечението край морето и в планината трябва да се извършва за всеки нуждаещ се по отделно. Затова особено важно се явява климатизацията, която се осъществява най-лесно чрез активно движение: една-две разходки дневно по 2-3 километра непресечна местност. Желателно е и осигуряването на 1-2 целодневни екскурзии при маршрут по пресечена местност.
Трябва да се има предвид, че когато през топлото лято температурите на въздуха се променят рязко и настъпи захлаждане, съществуват условия за влошаване на заболяванията на сърдечно-съдовата система. По време на сухите и горещи дни пък преобладават спастичните ефекти на кръвоносните съдове и бронхите.