Реших се да поставя това заглавие, защото в последно време, както средствата за масова информация, така и всекидневните разговори отделят твърде голям приоритет на понятието стрес, без обаче всички да са напълно наясно какво означава то. Позволявам си да претендирам, че аз мога правилно да го изясня, защото през 50-те години на миналия век бях може би първият българин, който се осмели да разработи и да защити успешно кандидатска дисертация по проблемите на стреса и повлияването му с лекарства. Използвам глагола осмелявам, защото по това време, за жалост, все още се срещаха заблудени партократи, които наричаха Ханс Селие „фашизоид”, „метафизик” и прочее. И, за да бъда напълно обективен, ще си послужа, както се казва с „вода от извора”.

Какво представлява стресът? Определението на неговия откривател Ханс Селие е: „Стресът е общ знаменател на всички приспособителни реакции на организма”. Стресът е състояние, противоположно на покоя, момент на единоборство на живота с това, което го заплашва, звънлива тръба на тревогата., която се „чува” от всяка клетка на застрашения организъм. Стресът се различава от напрежението на слуха, зрението или мускулния тонус по това, че той не е свързан с дейността само на една система. Той не е и равнозначен и на понятието болест, защото възниква и от неболестотворни причинители. Впрочем, веществата или агентите, които причиняват тази реакция, Селие е нарекъл стресори. Те биват от физическо, химическо, емоционално, психогенно и т. н. естество.

Не е без значение да се знае, че думата стрес е от английски произход и се употребява, особено във физиката, за обозначаване на сбор от величини (независимо от природата им), действащи срещу едно установено равновесно състояние. Стресът бива общ (т. н. Общ адаптационен синдром) и местен (Местен адаптационен синдром), който се покрива с нашата представа за възпалението. Но докато стресът изразява сумата от всички неспецифични изменения, които настъпват в организма, под влияние на даден стресор, общият адаптационен синдром обхваща всички изменения, които настъпват в организма в продължение на определен период от време, под влиянието на продължително действащ стрес. Травматичният шок е класически пример за общ адаптационен синдром, докато абцесите са типични случаи на местен адаптационен синдром.

Измененията, настъпващи в организма при общия адаптационен синдром, показват определено развитие и протичат в три стадия. Първият, наречен Реакция на тревогата, започва на 4-ия до 48-ия час след предизвикването на стреса. Той протича в две фази – на шок и противошок. Ако увреждащото действие не е било много силно и организмът преживее първия стадий, след 48-ия час настъпва втория стадий – Стадият на резистентността. Ако защитните сили възстановят нарушеното равновесие, целият процес свършва дотук и организмът се възвръща към нормата. Но ако действието на увреждащия агент продължава и настъпи изчерпване на защитните сили, реакцията стига до третия стадий – Стадия на изтощението (изчерпването). В случаи на въздействия на свръхтежки стресори, повишена реактивоспособност на организма или намалена възможност за защита, целият процес може още в самото начало, без да премине през трите стадия, да завърши със смърт.

Селие установява, че стресът и общият адаптационен синдром се определят не само като отрицателни, че не го предизвикват само негативни фактори. Механизмът на стреса може да бъде задействан и от камшичен удар, и от страстна целувка. Ето защо в съвременната формулировка, приета на Международен конгрес по стреса, този феномен вече се определя като неспецифична реакция на организма в отговор на всяко въздействие, оказано върху него. Терминът стрес трябва да се приема за родово понятие от два подвида: дистрес – лош, и евстрес – добър.
В наше време не можем да говорим за някаква тайна на стреса. Селие установи, че важна роля за развитието на тази реакция играят надбъбречните жлези. В резултат на стресово въздействие (травми, студ, топлина, умора, химични вещества, инфекциозни агенти, емоционални преживявания) те реагират с отделянето на различни хормони. Коровата част на тези жлези отделя т. нар. надбъбречни хормони (кортикостероиди), а сърцевината – адреналин. Кортикостероидите играят приспособителна роля, но от друга страна те са и непосредствен причинител (когато се отделят в наднормено количество (т. нар. болести на приспособяването, като стомашни язви, инфаркт, инсулт, неврози, психози и т. н. ).

Адреналинът и неговият предшественик норадреналинът са именно тревожните химически сигнали за опасност. Те учестяват дишането и сърдечната дейност, свиват кръвоносните съдове и привеждат целия организъм в бойна готовност. Всяко въздействие може да предизвика активна реакция (борба) или пасивна такава (бягство или примирие). С тази реакция са свързани две групи хормони, съвършено противоположни по своето въздействие. Едната група – кататоксични хормони – се отделя при определени ситуации, сякаш казва на организма на химичен език: „Трябва да се сражаваш!” и активират имунните сили, необходими за бой и война с външния враг. Другата група хормони – синтоксични – диктува на организма при стрес противоположна команда: „Не бива да се сражаваш! Ако започнеш голямо сражение, то ще ти причини голяма вреда, повече, отколкото самата опасност”. Естествено при самите ситуации се отделят различни групи хормони. И това се отнася не само за стресовете, предизвикани от физиологични фактори, но и за психичните, емоционалните и битовите стресове.
Днес учените са доказали, че вътрешното равновесие на организма се контролира от два фактора: хормонален и нервен. По отношение на хормоналния фактор се има в предвид ролята на т. нар. хипоталамс-хипофизарно-надбъбречна ос, чрез която се регулира отделянето на различните видове хормони, които осъществяват протичането на стресовата реакция.

Селие приписва на стреса и важно значение в развитието на редица болестни състояния - болести на адаптацията. Той посочва, че стресът може както да потисне, така и да предизвика болестни прояви. Той защитава при леки увреждания, но предразполага към по-сериозни усложнения при наличие на по-тежки въздействия. Всичко това намира потвърждение на първо място при оперативното лечение, където се установява свръхактивиране на хипофизо-надбъбречната система (т.е. стрес) не само по време и след операцията, но и далеч преди нея, което утежнява протичането на оперативния и постоперативния период. Това налага понастоящем оперативните вмешателства да се правят под такава медикаментозна (противостресова) защита, която е способна да потисне свръхвъзбудената нервно-хормонална защитна реакция на организма. лияние на функционалното състояние на хипофизо-надбъбречната система днес е доказано при възникването на стомашните язви, сърдечно-съдови заболявания, в това число и хипертонията. Според Селие причина за инфаркта на сърцето се явява нарастването на неговите потребности при стрес от една страна, а от друга – нарасналите след стреса биохимични нарушения в клетката на миокарда.

Учението за стрес изяснява и някои проблеми на неврологията и психиатрията. Неспецифичната приспособителна реакция – стрес, лежи в основата на симптоматичните психози, на някои неврози и неврастении, на някои симптоми на шизофренията и други. През миналия век, а и днес особено внимание в медицинската литература привлякоха публикации на американски учени, които описват развитието и тежките психични заболявания при американски бойци (главно пилоти), участвали в Корейската и Виетнамската войни.

Трябва ли да се боим от стреса?
„Такъв извод би бил трагична грешка”, казва Селие. Разбира се, всяка напрегната работа, всяка дейност предизвиква стрес. Но това е само онова равнище на физиологичен стрес, което е програмирано от еволюцията, без което няма живот. Напротив, бездействието, продължителната липса на напрежение водят към много по-силен стрес, който излиза от рамките на нормата и е способен да доведе до болестно състояние.

Как да разрешаваме конфликтите, които водят до стресови ситуации?
Не бих си позволил да предлагам рецепти. Просто защото животът в своето многообразие не може да се вмести в рамките на едно субективно виждане на нещата.
Рационалният стрес е не само полезен, но и необходим. Стресовите състояния се решават толкова по-лесно, колкото повече дейността ни е осветена от големи цели и колкото по-добре умеем да управляваме нашите емоции. Зле влияе върху здравето напрежението, възникващо при уморителна, скучна, лишена от творчество работа. Ето защо внасянето на творчески елемент в труда е изключително важна задача.
Не са от вчера опитите проблемите на стреса да се решават по медикаментозен път. Те се оказват полезни най-вече там, където стресовата реакция не може да бъде овладяна от собствените защитни сили на организма и в резултат се появяват редица нервни или соматични разстройства. За първи път този метод бе приложен в медицинската практика от големия френски анестезиолог Анри Лабори през 50-те години на миналия век. Днес този метод, известен като медикаментозна кома, се прилага в целия свят, включително и у нас.

Свое място в борбата с нежеланите последици от стреса намират и т. нар. адаптогени. Към тях спадат знаменитият жен-шен и препаратите от далекоизточните храсти, известни под имената лимонник, левзея, летоурскок и други. По настоящем лекарите препоръчват срещу отрицателните психични стресове и последствията от тях да прибягваме до увеличаване на двигателната активност. Тя трябва да се изразява в продължително ходене пеш, физическа работа, плуване, ски, изобщо – спорт.

„Веселите хора винаги оздравяват” е казал още през XVI век известният френски хирург Амброаз Паре. Широко известно е и изказването на Т. Сиденхем, или както още го наричат „английският Хипократ на XVII век”: „Пребиваването на клоун в града означава за болните жители много повече, отколкото десетки мулета, натоварени с лекарства.”