Превенцията на сърцето е от изключително значение за предотвратяване на инвалидизиращи събития

- Във време, когато се занимаваме основно с COVID-19, като че ли забравихме за другите болести и лечения. Какво се случва със сърдечносъдовите заболявания у нас тази година – има ли спад на сърдечносъдовите инциденти или хората се въздържат да ходят на лекар и картината не е много ясна?

- Сърдечносъдовите заболявания продължават да са водещата причина за смъртност. По данни на СЗО годишно 17.9 млн. души от цял свят умират от сърдечносъдови (СС) заболявания, което представлява 31% от всички причини. 85% от тях се държат на инфаркт и инсулт. В ситуацията, в която се намираме, все по-малко хора търсят лекарска помощ поради страх от заразяване в лечебните и диагностични центрове, където се струпват много хора. Неглижират се симптоми. Налице е състояние на повишена тревожност, намалена физическа активност, тютюнопушене. Друга част от тях се консултират по телефона и така се губи голяма част от общата клинична картина.

- Кои остават най-често срещаните сърдечносъдови заболявания у нас?

- На първо място е исхемичната болест на сърцето, последвана от мозъчно-съдовата болест (мозъчни инсулти). България в това отношение не се различава от общата епидемиологична картина. В основата на тези заболявания стоят рисковите фактори. Лекарите ги разделят на две основни групи: коригируеми и некоригируеми. В първата група – тези, които можем да повлияем, са 4-те основни - артериалната хипертония, високият холестерол, тютюнопушенето и захарният диабет. Второстепенните са стрес, наднормено тегло, заседнал начин на живот. Към некоригируемите спадат мъжки пол, фамилна анамнеза и генетични фактори. 1,1 млрд. възрастни имат високо артериално налягане в световен мащаб, а захарният диабет е водеща причина за СС усложнения.

- България е на едно от първите места по процент на сърдечносъдовата смъртност спрямо общата смъртност. Защо?

- Много са причините, в това число късното диагностициране, трудно лечение, неспазване на терапията, финансови затруднения, ангажираност в работа, грижа за семейството и липса на време за себе си, голям брой пушачи, както и недостатъчно развита профилактична мрежа. Грижата за нашето здраве е и психо-емоционален акт. Много често истинските причини, доколко сме отговорни за себе си, зависят от вътрешните ни мотивация и убеденост. Често в грижата за семейството ни забравяме себе си, без да осъзнаваме, че най-голямата помощ за нашите близки е ние да сме здрави.

- ЕКГ-то при годишния профилактичен преглед от личния лекар достатъчно ли е за профилактика на сърцето?

- ЕКГ веднъж годишно при липса на предшестващи сърдечносъдови заболявания е задължително при хората от третата възраст. Изключително важно е и провеждането на ехографията на сърцето, която допълва цялостния преглед и без която кардиологът в днешно време не може да постави правилната диагноза и да проведе лечение.

- Какво представлява сърдечносъдовият риск? Какви са рисковите фактори?

- Редица европейски кардиологични асоциации във връзка с увеличаващата се социална значимост на сърдечносъдови заболявания през 2003 г. въвеждат система за оценка на риска, наречена SCORE. Тя оценява 10-годишния риск за поява на първо фатално събитие, дължащо се на атеросклероза, като миокарден инфаркт или мозъчен инсулт. Хората с 5% или по-висок 10-годишен риск, както и тези със захарен диабет плюс още един рисков фактор и преживели СС инцидент се определят като пациенти с повишен риск. Ключовите параметри в тази система са възраст, пол, стойности на систолното артериално налягане, общият холестерол и тютюнопушенето.
Важните стъпки за предотвратяване на бъдещи събития или т.нар. първична профилактика при пациенти с висок сърдечносъдов риск са свързани с медикаментозния контрол на хипертонията, холестерола, кръвната захар, както и приема на ниска доза аспирин – 100 мг, който допълнително намалява СС риск, тъй като има синергичен ефект, добавен към медикаментите за кръвно налягане и висок холестерол. Мястото на аспирина е при високо рисковите пациенти, особено на тези със захарен диабет, както и при вторичната профилактика при преживели СС инцидент. Промените в хранителния режим, двигателна активност/спорт и спиране на тютюнопушенето са също неизменна част от добрата профилактика. При пациентите, които са преживели вече СС инцидент, вторичната профилактика с тези медикаменти е още по-важна. Данните показват, че до 3 от 4 пациенти получават нов миокарден инфаркт в рамките на 3 г. след преживян такъв, затова хората трябва да се отнасят с необходимата сериозност и да спазват назначената си терапия стриктно – редовния прием и правилната доза са изключително важни!

- Как може да се провери рискът?

- Превенцията е от изключително значение за предотвратяване на инвалидизиращи събития. До 19 ноември в Диагностично-консултативни и медицински центрове в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Бургас в обособени зони в здравните заведения специално обучени за целта хора оценяват СС риск на желаещите, на базата на информация от отговорите на четири кратки въпроса и от измерени стойности на кръвното им налягане. За пациентите с висок или много висок СС риск или с преживян СС инцидент ще бъдат дадени материали с полезна информация и ще бъдат съветвани да обсъдят бъдещи действия със своя личен лекар или кардиолог.

- Вашите наблюдения като лекар: кое е най-трудно да се спазва при сърдечносъдови проблеми - промяната в начина на живот или придържането към терапии?

- Промяната в начина на живот е трудна, тъй като е свързана с вече утвърдени навици. Пациентите трябва да намерят своята мотивация. Доброто здраве е въпрос както на лична, така и на отговорност към семейството.