При безконтролен прием на сол се акумулира натрий над допустимите норми. Тялото реагира, като задържа вода, за да успее да го разреди и така да регулира нарушения натриев баланс. Рязко се увеличава нивото на кръв в кръвоносната система, а допълнителната кръв означава повече работа за сърцето. Покачва се кръвното налягане, отгоре на всичко от увреждане е застрашен и вътрешният слой клетки на кръвоносните съдове.
Трябва ли да се откажем от солта
Солта е от съществено значение за организма и въпреки това има лоша репутация. Трябва ли да се откажем напълно от солта, ако искаме да сме здрави? Не, изобщо не се налага да спираме солта напълно! Човешкото тяло се нуждае от сол, за да функционира правилно. Но в ограничени количества! Твърде много или твърде малко сол може да предизвика здравословни проблеми.
Химичната формула на готварската сол е NaCl (натриев хлорид). В природата съединението се среща във вид на естествени кристали (каменна сол) и разтворено във водата на морета и океани. В сòлници солта се произвежда чрез изпарение на морска или солена вода от други източници (езера лагуни).
Натриевите и хлоридните йони, заедно с калия, участват във фундаментални за тялото процеси: регулация на кръвното налягане, алкално-киселинен и водно-електролитен баланс.
Какви задачи има натрият
- да предава нервните сигнали
- да свива и отпуска мускулатурата
- да поддържа артериалното налягане
- да транспортира хранителните вещества.
Именно набеденият за тотален вредител натрий играе ключова роля в предаването на импулси в нервната система и спомага за усвояване на хранителните вещества. Хлоридът осигурява на стомаха производство на стомашна киселина, следователно е от решаващо значение и за храносмилането, и за имунната защита.
Натрият е част от натриево-калиевата помпа - това е ензим в клетъчната мембрана, чиято функция е да пренася натриеви и калиеви йони, като създава разлика в концентрацията на двата елемента от двете страни на мембраната. Генерира се енергия, която позволява хранителните вещества да влизат, а отработените да излизат. Всяка секунда, във всяка клетка! Когато казваме обмяна на веществата или клетъчен метаболизъм, всъщност става дума за съвкупността от тези сложни реакции.
Колко сол на ден е здравословно
Световната здравна организация препоръчва за възрастни максимум 5 грама сол на ден - еквивалентно на около една чаена лъжичка.
За деца дозата намалява: 1 до 3-годишни по 2 грама сол дневно, за бебета под 1 година - по-малко от 1 грам на ден.
Какво се случва, ако поемаме много сол
Според статистиката понастоящем в Европа консумацията на сол варира от 8 до 19 г дневно, което е доста над препоръчителния максимум. Като причина за повишения прием се сочи не толкова солта при готвене, колкото масовото поглъщане на т. нар. скрита сол в преработените храни - колбаси, печива, сирена, чипсове.
У нас ситуацията е следната: при отчетена консумация на сол между 10 и 14 г на ден се нареждаме сред „водещите страни“ на континента по сърдечносъдова заболеваемост.
Безспорно, негативните ефекти от солта са повече от плашещи. При редовен прием над нормата се задържане вода, засяга се кръвното налягане, впоследствие може да настъпят сърдечносъдови заболявания, гастрит, камъни в бъбреците, рак на стомаха, отслабена имунна система. Източник на проблема е превишената доза натрий.
Как да надхитрим количеството сол в гозбата
Само 5 грама на ден! Дори да не прекаляваме със солницата, тази норма се достига неусетно, тъй като повечето храни съдържат предостатъчно сол, вкл. хляб, сирене, колбаси, готови ястия, консерви.
Алтернативно при готвене може да разчитате на букет от билки и подправки - те ще компенсират недостига на сол. Вкусът става по-интензивен и по-плътен, дори ако по време на готвенето сте поръсили сол свръх скъпернически.
За начало овкусете с билки. Пълни са с минерали, витамини, вторични растителни вещества, които придават на подправката отличителен привкус. Някои билки съдържат етерични масла, чиито аромати и багри усъвършенстват ястието.
Сухи билки се слагат в началото или по време на готвене, а пресни зелени подправки - накрая.
На следващо стъпало идват семена и зърна, в т. ч. всички видове пипер, кимион, кориандър, индийско орехче, кардамон, бахар. Препоръчително е да използвате зърна, прясно смлени преди употреба.
Атлетите се нуждаят от сол
Извън общоприетите норми за позволените количества сол попадат маратонци, атлети, активно практикуващите фитнес - всички те се нуждаят от малко по-големи дози натрий.
Соленият вкус на потта е до болка познат на интензивно трениращите. Потейки се при усилена физическа активност, тялото се охлажда, но и губи сол. Нарастват нуждите от натрий, който действа двояко: подобрява резултатите в хода на тренировката, но и ускорява възстановяването след това.
Дали поглъщането на твърде много вода по време и след тренировка хидратира организма? – Не и без присъствието на натрий! При тренировки за издръжливост се губят много течности, а точно тогава тялото се нуждае от тях, за да не го сковат крампи.
В процеса на интензивно потене обаче водата не се задържа, тялото отново и отново я изхвърля, а малкото останали електролити допълнително се разреждат от погълнатата нова вода. Ако загубата на натрий прогресира, има опасност да се стигне до хипонатриемия - състояние, при което нивата на минерала спадат драстично. Симптомите са объркване, безпокойство, умора, сънливост, главоболие, конвулсии, мускулни спазми и крампи, гадене, повръщане, ниско кръвно налягане, загуба на съзнание.
В заключение: Когато се касае за продължителни и хипер натоварващи тренировки, налага се прием на електролитни напитки в умерени количества. След тренировка е подходящо време да се консумират солени храни, напр. здравословни пълнозърнести крекери и ядки.
Приемът на сол е въпрос на навик
Ако редовно консумираме по-големи количества, езикът свиква с този вкус и ни кара да искаме още и още по-солено. И обратно: системната съзнателна употреба на по-малко сол ще позволи да забравим вредния навик, но ще трябва да зачеркнем храни със скрита сол, каквито са чипс, готови пакетирани и консервирани храни, прекалено обилна употреба на соев сос и др.
Любопитно
Какво е общото между сол и заплата
Думата сол произлиза от латинската sal. На френски solde означава плащане, баланс, салдо, на италиански soldi е пари, а soldato е войник. Някога на римските войници плащали с дажби сол вместо с пари, оттук идва и понятието за заплата в някои европейски езици (англ. salary). Римляните обичали също да солят зеленчуците, което довело до вграждане на латинското sal в думата салата (на латински диалекти salata означава буквално солен).
Бялото злато било познато в напредналите култури на вавилонци, шумери и египтяни, които го използвали освен като подправка, и за консервиране на храна.
В древността транспортирали морска сол от блатата при делтата на река Тибър до други региони на римската империя през Виа Салария (от латински Via Salaria означава Пътя на солта).
Търговският път започвал от Порта Салария в Рим и по трасе, дълго 242 км, стигал до селището Castrum Truentinum (южно от дн. град Анкона) на брега на Адриатическо море. И до днес съществуват запазени участъци в планинските райони от маршрута.
Още любопитни факти:
Най-старата солна мина се намира в Халщат, Австрия, датирана е около 1500 г. пр.н.е. Солта, която била добивана на ръка, търговци изнасяли чак до Балтийско море, в днешна Германия, Италия и на Балканите.
Сред първите свидетелства за обработка на сол са находки в Азия от VI хилядолетие пр. Хр. В Европа за първенството спорят солници в Германия, Румъния, Гърция, България.
Праисторическият комплекс Провадия - Солницата в близост до град Провадия представя останките на най-стария в Европа солодобивен център (5600 - 4350 г. пр. Хр.), превърнал се по-късно в укрепен праисторически град (4700 - 4200 г. пр. Хр.).
Поморийските солници са открити солници, съществуващи от V век пр.н.е. Днес те са част от създадения през 2002 г. Музей на солта на брега на Поморийското езеро, където в 20-те декара напълно действащи солници се добива сол по древна анхиалска технология.
В Поморие, както и край Бургас в Атанасовско езеро, водата е с по-голяма соленост от морската и по-богат органичен и минерален състав. Именно с нея се пълнят т. нар. „тигани, след което започва естествен процес на изпаряване.
Солта се утаява на дъното, а над образувалия се 8-12 см солен пласт се събира гъста маслоподобна течност с кафяво-червен цвят и лек мирис на сероводород, с изключително висок процент магнезиеви соли. Това е черноморската луга! След кристализация на солта лугата се изпoмпва от солника в други басейни за по-нататъшна употреба. Получават се два ценни природни продукта - морска сол и луга.
В зависимост от страната на произход и производствения процес могат да се разграничат множество вариации на сол със специфичен цвят и вкус:
Флора де Сал - морска сол от бреговете на Франция, Италия, Испания, Португалия и Словения;
Хавайска - сол от Тихоокеанското крайбрежие край Хавай;
Хималайска - каменна сол от Пакистан с бледо розов цвят (не съдържа йод);
Инка сол - изворна сол от Перуанското плато, ароматна, пикантна, по-малко солена. Солта на инките е сред най-скъпите в света! Добива се в близост до Мачу Пикчу от много солен извор, чиито води се изливат в около 1500 терасовидни басейна. Изумителна е чистотата на водния източник - водата извира на над 3000 метра височина, далеч от каквато и да било индустрия. В дълбоки към 10 см тераси солта се концентрира под въздействие на слънчевата топлина в продължение на няколко седмици.
