Дините имат доказано диуретично действие и се препоръчват на страдащи от бъбречно-каменна болест и в умерени количества при заболявания на сърдечно-съдовата система. Като пикочогонно средство се употребява и отварата от пресни динени кори при чернодробни и жлъчни и бъбречни заболявания.

Диненият сок не само стимулира отделителната система, но подхранва и самата чернодробна тъкан с лесно усвоими захари. Като диуретично средство могат да се употребява и отвара от изсушени динени кори в съотношение 1:10.
Целулозата от месестата част на дините подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, помага при запек, но на язвено болни се препоръчва само динен сок.
Консумацията на дини в естествен вид подобрява жизнената дейност на полезните микроорганизми на червата и съдейства за понижаване на лошия холестерол. Съдържащата се в плода фолиева киселина и витамин С оказват противосклеротично действие.

Препоръчват се при малокръвие, камъни в жлъчния мехур, бъбреците и пикочопроводите.
Освен диненият сок, за утоляване на жаждата се приготвя т.нар. динено мляко от счукани динени семки, които се потапят в студена вода в съотношение 1:10. За подобряване на вкуса на това питие в него се слага малко плодов сок, сироп или захар на вкус.