Съмнителна слава съпътства патладжана (Solanum melongena),
откакто е култивиран преди 4000 години в Индия та чак до XIX век, когато, макар и резервирано, е въведен в кухните на цяла Европа.
Испания го възприема от сарацините през Х век, Балканите от турците през XIV век, в Южна Италия и Прованс става популярен през XVI век, в Северна Европа предразсъдъците изчезват едва през XIX век, но консумацията му е по-скоро изключение. И така до 60-те години на миналия век, когато синият домат се настанява трайно в менюто на европейците благодарение на средиземноморската кухня.
Арабски лекари му приписвали свойството да стимулира апетита. През XI век персийският философ и лекар Авицена го набедил като източник на проказа и епилепсия. В Индия пък белият патладжан бил смятан за лек срещу диабет.
Болна старица (на латински mala insana), нездравословен плод (от италиански), луда ябълка (от немски), любовна ябълка (на френски pomme d'amour) - така двусмислено бил кръщаван патладжанът и заради спорните вкусови качества и заради реномето му на афродизиак с форма на фалически символ.
Дълго време западноевропейците изпитвали към лилавия зеленчук - подозрителен бил острият възгорчив вкус, а отгоре на това почернявал след разрязване. Между другото, става така, защото при контакт с кислорода се произвеждат вещества, предпазващи плода от патогенни микроорганизми.
Патладжанът принадлежи към семейство Картофови и подобно на доматите и картофите съдържа токсина соланин - причина за отравяния в миналото, когато пробвали как са на вкус всички части на растението. С цената на фатални грешки хората разбрали, че отровни са само цветовете, зелените части и неузрелите плодове, докато зрелите патладжани може да се консумират безпроблемно.
Соланинът служи на растенията като защитно средство срещу насекоми. По отношение на хората той е сравнително слаб токсин и въпреки че може да предизвика стомашно-чревни проблеми, количеството му в зрели плодове е пренебрежимо малко, следователно не представлява риск. При едно условие: суров патладжан не се консумира, тъй като съдържа горчивина и токсини, които се неутрализират единствено след процеса на готвене (предхождан от изтичане на горчивите сокове от добре осолени резени за половин час).
Съществува невероятно многообразие от форми и цветове: кръгли, овални, продълговати, дребни, огромни, изцяло бели, лилави, червени и шарени сортове патладжан. Богат на калий и манган, с 90 % водно съдържание и висок процент фибри, той е определено диетичен зеленчук, стига да е приготвен правилно. Хипер нискокалоричен е - на 100 грама плод се падат около 20 г ккал (за сравнение, в същото количество картофи има 73 килокалории).
Освен това изобилства от биофлавоноиди, които съдействат за понижаване на кръвното налягане. Заради многото фибри и малкото въглехидрати той е сред най-подходящите зеленчуци за диабетици. Установено е, че съставката насунин активно влияе за предотвратяване на резки скокове на кръвната захар.
Не на последно място, патладжанът е чудесен източник на фолиева киселина, затова влиза в списъка на препоръчителни храни за бременни. Фолиевата киселина (витамин B9) е важен фактор за нормалния растеж и функциониране на всички клетки в тялото.
При недостатъчен прием на витамина с храната се стига до дефицит. Недостигът на B9 в ранния период на бременността от ембрионалното развитие може да доведе до усложнения за плода и дефекти на главния и гръбначния мозък.
Нежелани ефекти
Патладжанът трябва да се избягва или консумира с повишено внимание при заболявания на стомашно-чревния тракт, тъй като грубите фибри могат да провокират обостряне на гастрит и язви. Случва се, ако плодовете са незрели или се погълнат твърде големи количества.
Зеленчукът се числи към група храни със завишени количества оксалати. Тези съединения са с природен произход и се срещат в почти всички форми на живот, но по-високата им концентрация в телесните течности е възможно да предизвика кристализиране на веществото (песъчинки, камъни).
Страдащи от временни или хронични заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур трябва да се въздържат от консумация на патладжан.
При закупуване
Хубавият патладжан е твърд, изглежда тежък за размерите си, с гладка лъскава кожа без петна, която лекичко хлътва, когато я докоснете. Препоръчително е да се използва в рамките на следващите няколко дни. Съхранява се най-надеждно, ако е обвит с фолио, при 10 градуса.
